Ива Иванова
Коментари (35)
© БГНЕС
var carousel_1278688986 = new SimpleCarousel("slideshow",{ navigation : { prev : "material_header_prev", next : "material_header_next"} }); carousel_1278688986.init();20-годишнината от 7-то Велико народно събрание събра бивши и настоящи управници освен в пленарна зала при приемането на декларацията, и пред парламента за обща снимка, а после и в Клуба на народния представител. Там ги очакваше изложба от политически карикатури „Великото народно..." през погледа на художниците Румен Статков и Валентин Ангелов.
По-рано с българския химн и Одата на радостта депутатите от 41 НС почетоха 20 години от свикването на 7 ВНС.
На въпроса, вълнуващ всекиго - какво беше постигнато през 20-годишния преход и какво не, първият демократично избран президент Желю Желев отговори: „Каква я мислехме, каква стана". По думите му преходът си е революция, макар и без кръвопролития и граждански войни, а очакванията на хората винаги надминават направеното.
Без Първанов на годишнината от 7 ВНС.
Още...
„За да се отговори на въпроса какво постихнахме, трябва да се знае откъде тръгнахме", отбеляза от своя страна Петър Берон и добави: „Тръгнахме от липса на права и свободи. Сега имаме права и свободи, но пък нямаме задължения".
Председателят на парламента Цецка Цачева също изтъкна, че нещата не се случват толкова бързо, колкото очакват гражданите. „Мина само една година от това народно събрание. Да се надяваме до края на мандата да свършим всичко, за което гражданите на България ни дадоха мандат за тази сграда", коментира тя.
По оценката на Гиньо Ганев най-същественото постижение е принципът за сменяемост на властта чрез избори. „Опити за военни преврати не трябва да бъдат допускани и трябва да се знае, че само добре работещите институции може да развиват демократични процес", заяви той. „Тясно партийните забежки не обслужват демократичния процес", посочи Ганев и добави, че според него трябва да има повече съгласие върху няколко национални приоритети.
„Трябва да има дух на повече разбирателство и предпоставка за това е умението да се общува. Не трябва да се мразят хората, които живеят заедно, на една обща територия, на едно общо поле".
Румен Статков посочи от своя страна, че много от рисунките, които са изложени в НС, са рисувани на живо там. „Те разказват за пътя от онова време, за приватизацията, за досиетата, за падането и избирането на правителства...", посочи той.
Запитан докъде стигнахме, художникът отговори: „До там, докъдето заслужаваме".
Другият автор - Валентин Ангелов припомни, че в онова бурно време всичко е било интересно, нечувано, невиждано. „За първи път ставаме свидетели на някаква конфронтация, някакви борби - СДС, БСП, партиите се деляха, цепеха се, беше хубаво, че имахме възможност да откликваме на този бурен икономически живот на живо", коментира художникът.
„Изживяхме си детството и сега навлизаме в по-улегнала възраст и трябва да сме по-разумни и да работим по-здраво за доброто на държавата, а не да има битки, междуособици, детски игри, закачки и караници като малки деца", беше отговорът на художника на въпроса докъде сме стигнали.
Коментар Ха Добър ден! По скоро Добър вечер! Усетихте се когато измря и рибата в морето, че нещо и някъде е сгрешено в модела на прехода.Например да се руши преди да се изгражда! Да се ликвидира и унищожава без идея с какво ще заменят липсващите отрасли.Без да мислят какво ще правят работниците от ликвидираните предприятия.Да се подхожда по американски модел: първо действаш ,после мислиш за последствията! Може за американците този модел да е успешен. За малка страна като нашата е разрушителен.Каквото и да се каже фактите и действителността сами говорят за себе си! Да, имахме шанс преди 20години да променим нещата. Но изтървахме птиченцето по стара българска традиция. Наричат ни държава на престъпниците и това дори е по-малкото зло. Криминалните елементи сами си избират пътя и си намират трагичния край. Но младите които искат да се устроят тук се сблъскват с невъзможност. Трябва да си много корав или много "луд" за да се справиш в България.Винаги когато слушам как България излиза от кризата ,справяла се с престъпноста с една дума: "вървим напред та чак пушек се вдига" се сещам за един човек . Сигурно сте го забравили или изобщо не сте го забелязали.Полицаят Янко Димов. Той се беше амбицирал през началото на 90-те години да пребори престъпността в страната...но накрая се самоуби.Не ,че няма повод да се самоубие, поради непосилната задача с която се е заел. Но никой не се самоубива с три куршума. Вярно корав полицай но чак толкова:( Извода е ,че амбициозните хора в България тези които са готови да се отдадът изцяло -ето така свършват.Другото е популизъм.
Каква информация искате повече в сайта?
КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПЪТУВАНЕТО ОТ ПЛ...
