кратък разказ напълно измислен:)                                                                                                                                                         Винаги съм гледала на роднините като на нещо ,което ми идва в повече! Вероятно усещане останало от детството, когато бях най-малкото... изтърсаче. Всички ме гушкаха, щипеха по бузките на лицето с една дума,лигавеха ме...но усещането се  е фиксирало трайно.Свързвам роднините с нещо лигаво и блудкаво.Нещо от което искаш да се откопчиш и да избягаш на далеч.Затова когато го видях си помислих -точно за теб жадувах Дейвид цял живот.... Изгубеният! Винаги съм усещала присъствието ти. Без да го искам го долавям.Потискам го в себе си и пак те долавям.Само като погледна в западна посока и те надушвам. Знам ,че си някъде там. Самоизмама или телепатия?!  По скоро инстинкт.Вървяхме един към друг цял живот ,водени от общите си възгледи без дори да се познаваме.Сякаш програмирани отвътре да живеем именно така! Не съм те търсила Дейвид но знаех, че ще те срещна ,наречи го интуиция! Когато спрях да те усещам си мислех ,че ти си бил някакъв западен  мираж от който завинаги съм се отървала.Извърнах се на изток и бях убедена,че ще потънеш ,завинаги в забрава.Каква ирония! Не знаех, че и ти си преместил на изток.Засада! Колко несправедлива е съдбата? Да се търсим цял живот; да копнеем един за друг ;да сме толкова удивително еднакви  ....и накрая да се намерим на 2 юни 2009 изправени един срещу друг ....като каубои в прерията. Не е честно! Кой ще стреля пръв Дейвид?! Аз съм дама предимството е за мен! Ти си по добрият стрелец. Аз стрелям само с думи.Като чуя гласът ти виждам чрез него ,назад в миналото. Дълбочината на тембъра му минава през мен.Като видя лицето ти се пренасям в детството....толкова ми липсваше ти изгубеният, американски братовчед.Толкова мило ми става! Искам да те прегърна и да не те пусна, никога да си тръгнеш. Но не може ти си врагът.  Като погледна в очите ти виждам, само войни!   Moni Boneva