Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2016 17:57 - мои бели ангели
Автор: moniboneva Категория: Поезия   
Прочетен: 652 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 16.12.2016 18:01


image                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Ангели мои със светли коси,                                                                                                               простете ми, че бяхте тъй много сами!                                                                                    Увлечена в битки в свои мечти                                                                                                       аз ви забравих, напълно сами!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                В свои победи  сред върхове и скали,                                                                                                  вървях без да помисля дори,                                                                                                                  че времето тъй бързо лети.                                                                                                          Няма как това сега да променя                                                                                                               , че не съм ви подала ръка.                                                                                                              Увлечена в свои неща,                                                                                                                             все съм отлага за не знам кога.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Не съм отворила една врата межу нас.                                                                                                     С усмивка и топлина да ви даря.                                                                                                                 Спрегръдка една на студени тела                                                                                                     ви изпращам сега.                                                                                                                                  Простете ми и Сбогом ...                                                                                                                     пращам ви закъсняла целувка                                                                                                         сред много сълзи!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         На братовчед ми Стою който си отиде тези дни, не навършил 40 г в следствие на инфаркт, връхлетял го на работното му място едва на 33 г. И на братовчед ми Гошо ,обесил се в казармата.Чувствал се е много самотен. Двамата бяха красиви, русокоси и синеоки момчета, като ангелчета.Слабо се познавахме ""не ни стигна времето!""




Гласувай:
2



1. karamelita - Ужасно съжалявам, че ви се е случило ...
18.10.2017 00:26
Ужасно съжалявам,че ви се е случило това...бог да ги прости!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: moniboneva
Категория: Други
Прочетен: 693029
Постинги: 421
Коментари: 373
Гласове: 549
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930