Ти си толкова млад и красив, а аз не мога в теб да се влюбя! Тъй мило и свежо е твойто лице ,тяло с благородна и стройна осанка.Ти си толкова мил и вежлив ,а ми е трудно с теб да говоря. Ти си толкова млад ,а вече богат не го побирам ,изцяло в умът си. Как е възможно точно на мен, съдбата да скрои тоз хитър номер. Изпитва ме или капан ми крои щом с теб ме събира, съвсем неуместно.Ти си толкова красноречив ти вече си мъдър ,готов си аз виждам да тръгнеш през живота без да си страхлив, щом жребият ти наскоро е хвърлен .Извади те съдбата  още толкова млад на върх с бронзова слава.Ти си тъй млад  и красив ти си толкова ведър, погледът ти е тъй жив, с очи дълбоки и чисти,колко е хубав светът аз го виждам през тях .Душата ти щедра е и доброта в теб  е пропила изкорен. Ти си тъй млад и богат,  животът с изкушения ще те засипе. Ти си тъй млад и красив, много погледи и сърца ще събираш.Ти си толкова млад и богат ,а аз не мога в теб да се влюбя!И седя аз на пейка до паметника на славният твой предтеча, виждам аз същият като твоят лик и душа изпитвала любов най-гореща !Искам ли теб, или искам това което душата ти умее да усеща?! О не! Аз не ще се влюбя във теб, понеже ти си самото съвършенство!                                                                                                  Мони Бонева