На 25 Април отбелязваме  50 годишнината от рождението на Петя Дурабова. Не знам, защото днес всички медии отбелязат тази годишнина с последните думи на Петя. Не честваме годишнина от кончината и". Не мисля, че Петя трябва да бъде запомняна с последните си слова , нито  със самоубийството на една крехка и ранима млада душа.Едва ли тя би искала да е т!ака Изцяло с творчеството и посланията и" трябва да присъства в съзнанието на българите.Така както Яворов е запомнен с ""Две хубави очи"",независимо от това как той е завършил жизненият си път -това са човешки съдби и неволи за които ние не може да ги съдим.Аз лично предпочитам да запомня Петя със строфата от стихотворението Доброта : "Понякога съм толкова добра! ""                                                                                 Доброта 
Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.Понякога съм толкова добра!...

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.

 

Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея                                                                                                                                                                   Петя Дубарова