Исках да използвам, че наближава Световно първенство по футбол за да си почина през идващия месец.Като дам малко отдих на мъжа с който имаме връзка.Когато даваш съвети на мъж ,свързани с работата му със сигурност ще му станеш досадна в определен момент и в житейски план.Знам кога да спра с шегите и със съветите. Имам усет към хората!Няма да минавам ,пред него с парцала да бърша праха от телевизора, че да вляза в полезрението му.Имам също нужда от време за себе си и моите работи! Но към един случай ,няма как да остана безразлична. Затова влязох тук в блога да напиша това ,което считам за важно!! Аз няма да плача подобно на Венета Райкова. Мъжът ми е по склонен да са-преживява ,понякога и да плаче. За него е разбираемо, защото се е занимавал с преподавателска дейност и е чувствителен, когато стане въпрос за деца.Аз за всичко подхождам логично и спокойно,дори за случаи които биха извадили ,всеки друг от релси! Ако не сте гледали предаването тук във видеото ще се запознаете, подробно със случая. По чувствителните, може да нямат сили да го изгледат докрай. Разбираемо е!http://vbox7.com/play:8c29840a Искам първо да кажа, че никой не очаква от лекарите да са изживяват като Господ!Тяхната задача е да полагат нужната грижа за повереният им пациент във всеки конкретен случай. Всичко, зависи от организмът: дали е силен за да се пребори с болестта или е слаб и не може да издържи. За това лекаря не носи никаква отговорност!! На лекар може да се търси отговорност за проявена небрежност. Когато не изпълнява ,съвестно професионалните си задължения. Същото се отнася за всяка др. професия.Но при повечето от другите професии ,рядко се случва, последиците от небрежността да са с фатален край. Най-малкото наказание при подобни нарушения е отстраняване от длъжност. Когато в резултат на проявено бездействие е настъпила смърт ,нерядко се стига и до съд. Все пак ,лекарят не е манекен. Той не е сложен там за красота, трябва да полага нужните грижи за здравето на пациентите си! В случая с Дани няма  непрофесионализъм.Диагнозата е била  поставена  със закъснение. Лечението е правилно но настъпилите в резултат на забавянето, редица усложнения са довели до фатален изход. Има наличие на небрежност; но доколкото тя е колективна е трудно да се персонифицира.Тук става дума за нещо далеч по голямо! Затова обръщам внимание на случая!Става дума за лош мениджмънт на болниците! С извинение те си подхвърлят Дани, като горещ картоф.От една в др. болница от отделение в отделение... и всеки се запознава, наново и наново със случая. Три дни да размотават детето за почти, рутина операция е резултат на хаос в болничната система. Какво значи,че няма свободни места в две болници?! Една шепа нация сме! Ами ако сме население от 50 -100 милиона, къде ще ги слагат пациентите тогава -един върху друг ли?!?! Ще излезе вярно ,че на малки нации не бива да им се разрешава да правят държави!!! Защото нямат капацитет и е много трудно да създадът ,добра организация! Това важи за всички нива но в някой звена е фатално... други отрасли са сведени до положението да буксуват. Всичко в случая се дължи на лоша координация ,между отделения и болници.По големият проблем ,че самите лекари изобщо не осъзнават ,това като проблем. Те свикват с думите: няма и не може -като с нещо нормално. Все едно сме в третият свят! Там подобни неща е приемливо да са практика ,понеже обществата им не са развити.Нашите лекари най-вероятно не са запознати с по добри варианти към които следва да се стремят и да изискват.Хората не са длъжни и не могат да знаят всичко! Но трябва да се интересуват за това:как другите нации се организират и решават проблемите си?!Аз например съм против ,немската дисциплина. Не харесвам като робот, бездушно да се изпълняват задължения от страх и дисциплинираност.Но и нашенския хаос ме стъписва въпреки, че има хора които доста добре се възползват от него. Буренът виерее в неорана нива! По близка до натурата ми е английската точност и традиционализъм. Навикът е втора природа! Когато за нещо си възпитан и обучен, има приемственост в организацията ,има стил. Тогава нещата стават правилно и от страни ,всичко изглежда като естествено.Остава им дори място за креативност.В България няма приемственост! Сменят се системи, изгражда се всичко наново.Тогава рационалното решение е да се копира от чуждият опит. Как в др. болници по света, уреждат своя мениджмънт.Разбира се, не може да се прави сравнение с техниката, която имат в болниците  на запад. Тук не може във всички болници да си го позволят. Никой не е седнал да ги обвинява за това! Криза, преход ,безпаричие са дежурните оправдания и хората не ропотаят.Дори лекарите се примиряват с това.Относно реда и организацията, обаче има много какво да се направи.Тук оправданията не минават!  Понякога един случай е достатъчен да излезе на яве, това което остава, незабелязано между всички др. проблеми.
Мен ме порази този, доктор който не е искал да отстъпи операционата си зала.  Какъв фарс?! Щеше да е смешно ако не е трагично.Този да не се намира в прерията, че да си варди, заетата от него територия.Това болница ли е или някаква завоювана колония?!Той като не е извадил пушка за да стреля по тях пак добре- направо нямам думи!  Безобразие!                                                                                        Трагичното е ,че малките нации нямат силно развито, гражданско общество. Има неща ,които хората ,трябва сами да ги изискват! И когато те не го направят ,няма кой друг да се застъпи.Законите се създават, там където  възникне нужда от практиката да се въведе, прилагането им.Не се съчиняват закони за да красят ,законодателната ни система, като поредния бетселър, излязъл от печат. За да имат студентите по право ,какво да си четът за занимавка.В Англия всеки прецедент, създава закон. И всеки един адвокат ,може да сътвори закон ако практиката с която се сблъсква го налага.За удобство може да използва, опита на свой колега ,като се позове: как той вече е решил ,подобен случай.Разбира се, системата на общото право си има своите ,ексцентрични страни. И континенталната система по която е нашето право, също може да работи добре, ако хората го изискват! Нали за тях се прави тя.

Моника Бонева