Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2010 14:30 - Не бой се, това е само есен!
Автор: moniboneva Категория: Лични дневници   
Прочетен: 793 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 02.09.2010 16:37


Рязко настъпи есента и си отиде лятото тъй внезапно. Въпреки ,че до болка обичам Август си отдъхнах. Не толкова жегите ме мъчат! Тях мога да ги понеса ,както студа и промените които настъпват през всеки сезон. По трудно ми е когато сякаш някаква омагьосана цикличност има и в живота ни. Eдни и същи събития се повтарят макар и в друг вариант. Те идват за да ни напомнят за отдавна отминали такива събития. Дали ни дават шанс да поправим стари грешки или идват за да ни отчаят,че не можем да избягаме от кръговрата на живота?! Със сигурност всеки може да ме разбере. Въпреки, че живота на всеки един от нас е доста различен. Всеки човек е ковач сам на собствената си съдба... но може би не съвсем. Като,че ли има неща извън нас! Те не се подават на влиянието ни а просто се случват. Понякога се дължат на случайност ,друг път не до там случайни а идват съвсем закономерно. Това ,че не знаем причината да се случват ни кара да мислим, че те са случайни. Закономерните случайности, дали могат да се избегнат те? Зависи ли от нас изобщо нещо или си въобразяваме ,че ние сами решаваме всичко в живота си. Случи се така ,че на един приятел /когото познавам едва от година/ му съобщиха внезапно в началото на Август, че приятелката му е починала през Декември 2009. Той не беше на себе си!  Буквално полудя. Каза, че не виждал смисъл повече да живее. Искал да отиде при нея. Но първо щял да се саморазправи с убийците и защото не вярвал в законовото възмездие.Повтаряше ми само "зъб за зъб" .Той е българин но по религия е католик.На него през  този същия Август му предстоеше да навърши 40г. Имали са 4г връзка с приятелката му и са планирали да заживеят заедно.Изобщо не мислеше /по разбираеми причини/ за рожденият си ден. Беше изтрещял! Опитах да го подкрепя за да не рухне напълно. Изведнъж обаче осъзнах ,че той се казва Николай, че е завършил гимназия по транспорт и иска да умре,защото е загубил любим човек.  Това ме върна 27 години назад, беше също през Август в моето детство, когато аз загубих скъп приятел на име Николай. Той също беше приет в техникум по транспорт.Дори го погребаха с такава униформа.Не можах тогава да направя нищо за да променя събитията. Дори не се разбра от какво точно е починал.Беше едва на 15 години. Внезапно се почувства зле и за близо месец умря. Дали от натравяне на кръвта/ от въздействието на отровни препарати към които е алергичен/ или от левкемия- не се установи напълно коя е причината.Съдебният лекар тогава, само изиска препарата с който е използвал при домашни занимания ,но не потвърди дали този е причинителят. Пренесоха го със самолет от Русе до София, подържаха живота му изкуствено близо 3 седмици, но не успяха да го спасят.Всичко сe разви толкова бързо, само за дни и нямаше време за реакция. Докато сега с този приятел ,също на име Николай се случваше  нещо подобно.Дните му изтичаха бързо и не защото беше болен ,а защото живота му  внезапно бе загубил смисъл.Мислех си ,че мога да го спра. Този път съм  зряла и е  в моята компетентност като юрист.Опитах се да го убедя, че всяка несправедливост един ден намира своето възмездие.Трябва да е търпелив, защото понякога това става бавно, нужни са  достатъчно доказателства.Но той не вярва нито във възмездието ,нито в правосъдието. Той вярва в древната максимата "зъб за зъб !" Мислех,че е точно момента да се докажа пред живота,че ако имах шанс бих могла да променя нещата! Отдавна бях преодоляла моите кошмари но в момента се повтаряше един от тях на живо.Това не ме притесни ни най-малко, защото знаех какво изживява Николай и колко му е тежко.Опитах да го вразумя, да му бъда приятелска опора! Казах му,че времето лекува макар и бавно!  Един ден ще го преодолее. А той ми отвърна ,че нямало да я прежали и ще отидел при нея; тоест ще се самоубие.Тогава дори се обърнах към мой добър приятел който е психолог за съвет, как да действам спрямо Николай. Опитах какви ли не тактики за да го успокоя. Опитах се да го накарам да мисли за предстоящият му рожден ден.Разказах му как аз съм се справила в подобна ситуация.Обърнах му внимание и като адвокат ,насърчавах го да вярва,че всичко ще се уреди. Дори ми хрумна идеята да го пратя да се изповяда при пастор.Николай е католик и пасторът може да му въздейства и да го възпре щом чуе какво възнамерява да направи той с живота си. Не можах обаче да го вразумя.Николай не искаше да отиде да се изповяда при пастор в катедрала. Дори в даден момент се обърна срещу мен и каза, че видите ли аз му се подигравам. Не му се сърдя за тази негова реакция,защото той е обезумял от мъка. Оставих го да прави каквото е решил.Всеки има свободна воля! Не си господар на никой и не можеш да промениш нито събитията ,нито хората! Не всеки може да бъде силен и да приеме живота, такъв какъвто той е.Аз имам и други ангажименти освен да спасявам обезумял от мъка приятел. Вярно, че затова са приятелите но не можеш да заповядаш на някого как да се държи.Той започва да намразва теб! Мисля,че научих нещо важно за живота не можеш да промениш всички неща които има да се случват. Те произтичат от други обстоятелства които са взаимосвързани. Да  тръгнеш срещу всички тях е като да промениш изцяло живота.Мисията е невъзможна! Защото едното произича от другото... и така са навързани назад във времето. Трябва да сме силни да издържим, и да приемем това което не можем да променим! Ето това осъзнах аз в крайна сметка от цялата преповтаряща се история!!! Дано го разбере и Николай,и сам да се вразуми. Да спре да се обвинява,че не е имал средства и възможности да я прибере при него от Варна в София.И други самообивнения  от типа: ако бях направил това. Или ако не беше станало точно по този начин, нямаше изобщо да се случи.Така само ни се струва,че е лесно! Всъщност е далеч по сложно. Препраща ни назад във времето където се сблъскват събития и обстоятелства, срещат се и се разделят различни съдби. Не сме всесилни да променим нищо в минало време! Доколко сегашното е в наши ръце? Дали бъдещето носи само неизвестности? Предвидимо ли е бъдещето ,навреме за да му въздействаме? В голяма степен това са философски въпроси. Дано тези от вас които имате в момента трудности или ви предстои да се сблъскате с  мощта на живота да го разберете, навреме! Истинската сила в този свят не е физическата нито механичната сила, а тази която ни калява в отстояване  на бурите в живота!           А иначе аз обичам Август. Поне в моя живот той е бил пълен с добри или превратни моменти. Когато дойде есен разбираш какво си изгубил и спечелил ,разбираш какво всъщност си прeживял. Не бива да позволяваме есента да ни натъжава....защото ще дойде пак лятото с нови приятели и отново щастието ще е пълно!                                                                                            



Тагове:   Есен,   бой,


Гласувай:
0
0



1. karambol5 - АЗ вярвам в тов а, че има спарведл...
02.09.2010 16:32
АЗ вярвам в тов а,че има спарведливост и възмездие и че все някога то втази справедливост възтържествува. Не е добре ,когато живееш само ,за да си отмъстиш ,макар ,че е добре да видиш ,че няма нищо ненаказано.
Да го пращаш при изповедник е голяма глупост ,колкото и да е вярващ. Прсто.......той сам трбява да намери прична ,за да остане тук.
цитирай
2. moniboneva - Дано намери смисъл да остане!
02.09.2010 17:27
karambol5 Много правилен е коментара ти! Възмездието ще дойде но болката от загубата трудно се превъзмогва.Знам, че беше нелепо да го пратя при пастор но той изживява душевна травма. Бях длъжна да опитам всичко. В такива моменти наистина не знаеш кое може да помогне.Тъй като се свежда до вяра и душевна сила да издържиш на изпитанието.Дано както казваш ти да намери причина ,за да остане тук.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: moniboneva
Категория: Други
Прочетен: 449093
Постинги: 371
Коментари: 335
Гласове: 495
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031