Разказ и не съвсем ....                                                            *                                                                                        Кой подменя ценностите в живота ни; кой ги разбърква и разпръсква така, че дълго да се лутаме и да търсим ,нещата важни за самите нас ?! Съществува ли някой от горе наречен Бог ...който ни е поставил пред изпитания ...или самият живот е своеобразен тест?! Ето стоя пак с поредния в някакво N заведение. И двамата мълчим. Може би мислим за едно и също! Но не е това за което ще си помислите. Уморени сме от играта.В какво ли още не ми е угодил си мисля аз?! С какво ли не съм и угодил си мисли той.Дали не съм достатъчно добър като мъж- вероятно се пита. Защо не мога да я спечеля? Аз се чудя какво ми става пък на мен.Не минавам за капризна жена ,представете си ...а се държа така ,че и капризните глезли биха се засрамили.Добре ,този не успява да ме впечатли но и други преди него се провалиха. Константата между тях съм аз. Дали мъжете не са прави ,че жените не знаем какво искаме но го искаме веднага. Глупости, това е само една добре измислена шега макар и извлечена от реалността.Де да беше каприз щях да се примиря ,нещо много по силно е! Нещо което вътре в нас ни нашепва, не е за теб.... не е за теб! Наричат го вътрешен глас. Мъже които искат да ме спечелят.  Но мога ли аз да бъда спечелена така, чрез подаръци и глезотии...Защо съм им на всички тях? Това ли ще бъде здравата спойката между нас?  Или аз съм презадоволена до толкова ,че не оценявам жестовете им.Възможно е! Ето идва сметката колко навреме ,идва!Той плаща и се разотиваме. И да се е мъкнел ,след мен да ме изпраща не съм го забелязала. Толкова да е тук а всъщност да липсва.Сякаш е събирателен образ на всички с които съм излизала.Помня ли ги въобще, бледи сенки.А може би не е трябвало да ги помня.Не са били важни! Но нещо ми казваше ,че вече така не може да се постъпва има предел ...най-малкото беше взело да ми писва.След разваления годеж се питах ,за Бога ,какви ги върша?! Усещам ли ,че прекалявам? Какво правиш, покоряваш и съблазняваш преди да се установиш ...или си разиграваш коня ,защото така ти изнася?! Може би все пак някой от тези мъже имат чувства.Дори един да е само, достатъчно е да го нараниш дълбоко и незаслужено! Ето това момче,например какво не му харесваш. Изкарал e практиката си в Америка, колеги сте и в двете специалности.А ти не....  не трепна нищо в теб! За каква се мислиш?! Ето и сега подължаваш поредния ухажор ,замина на Карибски оствор по работа и ти през глава забягна при друг! Най-желаният ерген в очите на другите жени го остави сам и виещ от далеч по забягналата... Това аз ли съм?! Направо не е истина ,че съм аз.Не мога да се позная и никой друг не би ме познал, никога.Макар ,че зависи този другия в каква светлина ме е виждал. Знам ли, ако съм изиграла и него така ще повярва и още как.Излиза, че не се познавам и имам, кристално чисто мнение за себе си. Толкова чисто ,че няма как да е реалност. И аз правя грешки, неизбежно  е!                                                                 **                                                                                                                                                                                                                    Как започна всичко ли...Гледам аз насъбрали се мъже и нещо се наежили. Какво им става на тези,наперени мъжкари... за кого говорят така настървено ,че да не забележат, присъствието ми. Мен дето ,толкова се набивам на очи.Погледнах: О това беше мъжки вариант на "Първичен Инстинкт"! Направо влудяваше, другите мъже наоколо! Притесняваш ги първичната му мъжественост, може би подсъзнателно се чувстваха застрашени от него.Сипеха обиди ,че бил неандерталец, че не бил мръднал в еволюцията, че бил някакъв назадничав.А на мен ми трепна нещо. Не винаги знаем какво точно става с нас на момента по късно го осъзнаваме.Събуди жената в мен! Яви се онова което е нужно за любовта-мерака. Колкото повече нахъсани против него бяха останалите, мъже толкова повече ,ме теглеше към него!  Викам си  ще излезе прав професора по данъчно,жените си падаме по питекантропи и това е! Но бързо отхвърлих тази мисъл. Той не е питекантроп, има докторска степен.Вярно не е професор но е много повече ...поне от тези тук които го обиждат. Може би самокритиката която си дръпнах, беше сработила. Или най-после бях срещнала него, мъжът с главно М!         to be continued....