В блога един колега пише по невероятен начин, еротични разкази. Чета ги с интерес както и другите му творби.Вероятно и вие ще се досетите кой в блога умее да пише добре, еротични разкази.Вдъхновена от него ще ви разкажа една ,комична история по действителен случай. Нарекох я срещата с Йети по разбираеми причини.Нека усетите на какъв стрес са подложени, понякога жените.                                                                                    Запознах се с компютърен доставчик в един форум. До тук нищо необичайно. Той пожела да се видим.Далеч не всеки такъв разговор ,завършвам със среща но всъщност реших ,че с компютърен доставчик има за какво да си поговорим на чаша кафе. Той спомена, че са му нужни 3-4 часа за да дойде но аз не обърнах внимание на тази подробност. Понеже е точно на моите години реших, че е метеро сексуален. Добре поддържан мъж който се приготвя за среща поне час два. Взема си душ ,бръсне се, парфюмира се с мъжки боди спрей... ако му е нужно и време да си почине ,след работа още за час два и ето ,че се събират 4ч.Отивам аз на срещата ,влизам във въпросното заведение и не виждам никакъв Интернет доставчик ,тип метеро. Реших ,че съм подранила и за да не се връщам ,нито да чакам сама на маса ,отидох на бара. Седнах на един щъркел/ високите столове и си поръчах една сода Kinly.Точно я изпих и мислих да плащам и да се отивам ,когато усещам потупване по рамото. Обръщам се и виждам мъж с рунтава черна коса, брадясал целия.Помислих, че проси пари и се бръкнах за дребни монети но той ми каза: аз ще платя сметката, нали с теб имаме среща. Питам го :ти компютърен доставчик ли си а той ми отвърна с да.Какво пък, човека може да изглежда неизбръснат , неугледен но да е интелигентен. Едно запознанство ,нищо особено не означава.Ще си поговори; ще пийнем по кафе и после всеки по пътя си.Добре но на Йетито изглежда му допаднах.Той ми каза, че 3 часа шофиране до тук си заслужавало.Питам от къде пътува до тук 3 часа той отвръща от гората.  Особено при външният му вид отговорът прозвуча доста страховито ...направо ахнах и челюстта ми не можеше да се събере за да сформирам ,друг въпрос.Реших да замажа неловката ситуация с въпроса ,вероятно се шегуваш? Той ми отговори, че през Събота и Неделя живеел в хижа край Велико Търново, защото има лицензирана фирма за Парапланеризъм. Иначе си живеел във Велико Търново и работел като компютърен доставчик.Има си хоби човека ,няма лошо.Поех си дълбоко въздух но се огледах дали има достатъчно хора в заведението.Питам го а как се оправя с храната. Той отвърна, че много му било лесно, защото не яде никакво месо.Погледнах го вторачено, видът му беше на потенциален канибал а не яде месо -опитва се да заблуждава.Питам го дали си има приятелка той отвърна, че в момента няма.Минава ми светаквично мисълта как ще има -изял е всичките жени, които са се престрашили да тръгнат с него в гората! Йети гаврътна набързо кафето си и ме пита, какви планове имам за лятото ....С това ме извади от унеса и разсъжденията ми  що за особа, стои пред мен.На свой ред го контрирам с въпрос -не е ли малко рано да се правят ,планове за лятото?!Той отговори ,че не било рано,защото той през лятото ходел в Румъния. В Карпатите развивал въздушен туризъм.Спускал хората с парапланер.Попита ме колко тежа? Отвърнах му. Коментарът му направо ме хвърли в ужас:слабичка съм била ..той харесвал  по закръглени.Аз слабичка?! По скоро съм средна.Но явно ме иска по угоена.  Бизнесът му в България вървял слабо но извън страната, било по добре.Пита ме къде ми се иска да отида. Мисля си ...див ужас ,през гората с това Йети .....не бих тръгнала за нищо на света!Питам го колкото да отклоня въпроса му: как така ходиш без да ти искат документи ,той отговаря, че освен лична карта и лиценз, нищо друго не му искали на границата. Може да отидем където си поискаме.Мисля си: ето една версия ,къде изчезвали безследно хората... и отпивам от кафето.А той  вече говори в множествено число.Можели сме отидем, където си поискаме из Европа с колата му за да скачаме с Пара планер. Това което особено ме плаши в мъжете е, че ни оплитат ,постепенно в плановете си.С повечето ухажори се чувствам като "Хензел и Гретел"... угояват те или те поят... всякаш после ще те ядът.Само дето още не са започнали да ме ръсят с подправки.Мисля си, може би аз не се отпускам, затова все така се получава. Реших да го попитам ,нещо повече за него самия да ми разкаже за фирмата си. Защо ли ми трябваше?! Ако знаех какво ще последва не бих повдигнала въпроса.Йети ме попита ,дали искам да поскачаме с пара планера в морската градина.Още не схванала въпроса му го питам ,дали има предвид за лятото на плажа. А той отвърна не за сега ,пара планера е скатан в една раница и се намирал в багажника на колата му. Аз го гледах втрещена с широко отворени очи и едвам пророних ..наистина ли? С дълбоката надежда ,че е шега.Той обаче прие въпроса ми като проява на нетърпение. Може би това е някакъв първичен начин ,мъжете да проектират собствените си желания в женските ни глави ...или се дължи на  проблеми в комуникацията ,между мъже и жени. Огледах се: нямаше къде да се скрия, нито къде да избягам.В заведението имаше хора,  обикновени, избръснати хора ....а аз седях с брадясалия Йети ,който при това искаше да ме води по разходки из гъстите гори. Твърдеше ,че не яде месо но ме намираше за слабичка и искаше да скачаме с пара планер в морската градина още сега.Как се подредих така?! Това ли заслужава една дама като мен?!Неудържимо ми се прииска да избягам, като направо премина през отворения прозорец.Ниско е въпреки ,че велурените ми черни обувки са с висок ток, ще успея да се справя някак. Вярно, че ще направя шоуто за заведението но кой ме познава ,важното е да избегна, опасният непознат! Едва ли Йети ще хукне след мен ,пред очите на всички. Но естествено се удържах от порива.Спомних си Кеймбридж и как трябва да се държи една ,възпитана лейди. А и сметката още не бях си платила. Може да е само едно кафе и въпреки това не мога да постъпя така. Веднъж избягах от ухажор въпреки ,че беше манекен като му казах ,че отивам да си купя сладолед и офейках -още го купувам този сладолед.Проблема беше ,че и умът му бе като на манекен  освен лицето и тялото.Името на манекена беше Апостол.Казах на Йети, че ще посетя WC. Аз подобно на принцесите в обществена wc не влизам. На тях им е забранено,докато аз просто не мога.Повръща ми се като вляза там! Зор да е ще търпя. Така си разпределям програмата, че да не се налага.Но в краен случай като този, дори и без да има нужда ще опитам да се измъкна. Йети усети ,че нещо му бягам или просто не му хареса паузата в разговора на най-интересният ,според него момент. Нямаше как да изляза, неусетно през вратата на заведението, нито във WC имаше прозорец за да се промуша през него.Връщам се при Йетито и се опитвам да си спомня, как се казва за да се обърна към него.  Любо ли беше, Петър ли? Изобщо аз знам ли му името на този мъж?! И да го е казал не съм обърнала внимание, поради шокиращият му вид на човек дошъл от гората.Приканих го да оправим сметката ,след това му казах ,че ще изляза отвън, защото трябва да се обадя по жсм ,че ще закъснея ...после ще дойда да се разберем ,какво ще правим по нататък.  В заведението е  шумно,  възможно е да няма обхват. Йети кимна.Излязох и познайте какво направих ,метнах се на първото такси ,което беше спряло наблизо ...Оглеждах се назад през целия път дали Йети не шофира след нас.Отдъхнах си чак в къщи.Така, премина срещата ми с неизвестното.Бъдете внимателни ,когато отивате на среща с непознати от Интернет. Представите са едно а реалността друго! Да би могло това  да е земен човек,бохем който на свой ред е останал разочарован от една дама -за която е бил готов на всякакви подвизи! И все пак не рискувайте да разберете, дали интуицията ви подвежда или е вярна.Плюйте си на петите...                                                                                                                                                                  Опита ми за фантазия е само до толкова ,че срещата се е състояла реално. Разговорът между нас беше само виртуален,  поканата е все още валидна. Аз не бих отишла на среща с въпросният човек ,нито бих заминала на екскурзия с него в Румъния и по Европа. Всичко останало е 1:1 истина.

Моника Бонева