Понякога се питам дали има смисъл да помирявам групи от хора които искат ,силно искат да се мразят помежду си! Те се обвиняват с повод и без повод ,търсят причини за нещастията си едни в други.Внушен им е образа на митичният враг до степен на зомбиране. Те самите ли са виновни да е така или е наслоено още в гените им? Може би възпитанието ги е направило толкова зли и таящи ненавист едни към други? Лицемерието в обществото ли им се отразява така?Но нали когато останат сами със себе си ;сред близките си и сред приятели са открити хора.Тогава поне би трябвало да осъзнават, че са човеци и да се прояви зрънце хуманност в тях.Изначалната човешка природа ли кара тези хора да търсят врагове? Пустотата в душите им ли ги подтиква на намират смисъл в омразата?! Вътрешна жажда за власт и доминация?Нима само така се печели власт със противопоставяне и конфликти?! Ах ако само можех да открия извора на човеконенависта ,колко много проблеми щях да реша! Може би изворът е в страхът и непознаването на другия. Логично това ще да е причина.Много е  лесно да повярваш на всички ужаси и клевети по адрес на някой когото не познаваш добре.Излиза, че всеки чува най-добре себе си и не разбира другият. Не вниква дълбоко без да си задържи вниманието повече от 5минути възкликва пред себе си: Този ми е ясен! Така за всичко и всеки си изграждаме митични и нереални образи. Някой беше казал ,че живеем сред призраци на хора които само си мислим, че познаваме. Докато всъщност си изграждаме предварителна представа за тях без реално да сме ги опознали. Дали наистина е така?Аз не знам! Но допускам, че е възможно в много житейски ситуации. Понякога не познаваме достатъчно добре най-близките си хора, а как тогава да твърдим, че някой ни е ясен?! Хората сме в процес на промяна и израстване... или поне така би следвало да бъде! Защо човек не дава шанс на другият да го изненада приятно или да се опита да го разбере без задължително да е длъжен да е съгласен с него. Дано не от себелюбие и безразличие се случва това при нас хората.Може в своята еволюция още да не сме стигнали до там ,истински да разбираме човека срещу нас.  Автоматично ни се струва, че всичко ни е ясно от пръв поглед поради някакъв архаичен инстинкт.Нека вникнем по дълбоко и търпеливо ,неочаквано може да се окаже съвсем различно от това което сме мислили.Толкова е трудно да надникнеш в душата на някой... бил той и близък приятел.Толкова ,колкото и да направиш прехода от зората на човечеството когато хората са били  водени от инстинктите до бъдещето, когато телепатично долавяне на другия ще бъде възможно и единствено вярното.