България водейки се от погрешното схващане,че правото е винаги на страната на по-силният и в двете световни войни, допусна фаталните грешки да заеме погрешната страна! Вместо да запази неутралитет тя се впусна да подкрепя по силният според нейната логика и по правият.Това доведе страната до две национални катастрофи, скъпи репарации за изплащане от следващите поколения като за победена страна. Всички тези тежки икономически загуби ,неизменно се отразяват на бъдещето и.Оправданието ,че е било неизбежно не е убедително! Неправилно водената политика в разрез с националният интерес е причината довела до това положение.Нещо повече превърнало се е в традиция да сме губещи, защото не си вадим поуки от българската ни история. България няма нефт и не е богата на природни ресурси страна ,но е имала своите добри времена.Развито селско стопанство, лека промишленост в края на 20век и тежка промишленост.Загубите които сме понесли ни връщат десетилетия назад, забавят развитието.Как питам аз след като сме понесли цялото това бреме да не сме бедна държава?! По време на втората световна война България не се включва активно.Дали в опит да избегне грешките от първата световна война или съвсем случайно.Но все пак е страна от Тристранният пакт и на нейна територия са разположени окупационни войски. Същите обещават да плащат наем и да ни пазят,който наем след обрата на войната не само ,че не е платен но сме принудени да плащаме значителни репарации като победена страна от пакта.Случайно да ви звучи познато от съвремието?Дежавю някакво долавяте ли?! Вече изживяно не веднъж а два пъти.За съюзниците България се води победена страна, макар включила се в крайния етап на войната на страната на съюзническите войски.Когато една страна не иска чужда армия да навлиза на територията и, първо не трябва да пуска чужди войски в своите граници които са обект на размирици в региона.Защото в даден етап тези регионални размирици, могат да добият по широк обхват който да ни засегне и нас. Би могла да започне война със Сирия в която сега има протести и кръвопролития.Турция реши да се обърне против НАТО и ето, че пламнал региона.Трябва да сме готови за неочакваното! За малка страна, неутралитета е по скоро разумен ход ,отколкото егоцентричност.Не винаги правото е на страната на силата! Така изглежда само на пръв поглед до момента в който разбърканите стойности заемат реалните си места.И когато това се случи кой ще плаща,отново поколенията ли? Не е ли срамно да повтаряме едни и същи погрешни ходове през цялата си история?Толкова ли държим да сме винаги със силните на деня? Трябва ли да се отписваме с оправданието ,че сме слаби и зависими. Вместо да се стремим да сме самостоятелна и процъфтяваща страна която не я тресат непосилни амбиции!Тях да оставим на големите и суперсилни държави.Те могат да понесат големи загуби да си позволят да плащат тежки репарации за своите грешките.Защо е нужно малката ни страна да отговаря за чужди грешки и да сервилничи. Действително ли сме обречени от регионалното си разположение или се дължи на  лоша политическа преценка:кое е национален интерес и кое ни носи тежки загуби.