Полезни ли са задръжките? Живеем в общество което е подкарало живота си на free Възпитанието ,задръжките етикета как да се държим в обществото са нещо чуждо. Дали обаче това са превземки, глезотии с които се правиш на човек от елита или имат своето градивно значение? Винаги е по добре да разпускаш да релаксираш!Добре е за нервите безгрижен стил на живот едва ли някой би възразил всеки търси приятни забавления.  Но когато това се превърне в начин на живот заприличва с извинение на цигания.Англия е консервативна страна. имат традиции,вековна аристокрация.Стила им на живот изглежда като придобит по навик.Гледан от страни той може да се възприеме и като фалшиво държание. Но това всъщност не е така!Разликата между лицемерие и възпитание винаги се усеща. Не се отнася за едно и също поведение.Дали обаче задръжките се дължат само на придобити във възпитанието навици. Някой хора като, че ли са родени с повече задръжки и без да са наблягали на възпитанието. Други и да ги възпитаваш, сякаш няма смисъл те не се подават на култивиране. Дивото си е диво! Не всички наши характерни черти се          наследяват. Много от тях са придобити от стила на живот който самото общество налага. Иди възпитавай на друго, когато всички останали от социума ,правят нещо именно по определен начин.Съзнателно или не ,всички ние си влияем един на друг с хората около нас.Това има добрите и лошите си страни. Добре е когато хората си помагат или проявяват човешко разбиране ,съчувствие, подкрепа. Лошо е предимно за вредните навици към които всички зомбирано се пристрастяват. Включително и към навика да си траеш, когато нещо не ти харесва.Българите не възразяват; не задават въпроси; не проявяват самоинициатива - после се чудят, защо нещата са застояли. Не винаги възразяването е противопоставяне! Може да бъде и начин нещата да вървят в правилната посока.Ако един шеф е интелигентен той ще оцени това, защото има нужда именно от хора които се интересуват нещата да вървят. Разбира се, има и такива хора които са заядливи по природа.Но аз мисля,че всеки средно интелигентен човек, може да направи разлика между едните и другите. Конфликта заради самият конфликт е безсмислен!Само болен мозък или агресивен тип би се държал по такъв краен начин. Ами ако отсреща шефа ви  не е догледал нещо и вие си траете за да не излезе, че сте негов опонент.Тогава ако той е умен ще реши че вие не сте си на мястото да му кажете.Българите се страхуват да задават въпроси за да не изглеждат глупави. А всъщност глупост е да не проявяваш инициативата да научиш, повече за нещо което пряко те касае. Има по нашите географски ширини и празни кратуни, вместо глави.Ти му казва нещо което е полезно, той/ или тя мисли,че е проява на неуважение към неговата особа.Вероятно е комплекс, че той е шефа тука и знае по добре. Това го има само в нашата страна! Убедена съм.От там е тръгнала задръжката да не се възразява.Много деструктивен навик.Това прави липсата на инициатива да изглежда като качество а тя е категорично лош недостатък.В България застоя и липсата на идеи не винаги е пряко свързана с липсата на пари. При нас инициативата е изкоренявана още в зародиш. Абортирана е самоинициативата.Направо е закърняла защото не се упражнява. Един мой приятел, възразил на новата си шефката и тя му заявила ,че кмета казал да подаде молба за напускане.В детските градини молба за напускане се подава директно при кмета.Той искал да покрият музикалните инструменти /в кабинета по музика /за времето в което, текът ремонтни работи. А тя му заявила ,че това не било негова работа. Всъщност е негова грижа щом те му са поверени да работи с тях .Трябва да внимава да не се повредят.Много го убеждавах да не подава молба. Защото той е изряден, искал да се погрижи за повереното му имуществото тук е в правото си дори му е задължение.  Второ по закон само доброволно може да напусне ако няма заповед за уволнение. А той не е в нарушение и нямаше заповед от нея.Беше игра на нерви между тях двамата! И той не издържа.  Ние с него се запознахме като по поръчка през този период. Съветвах го да не подава молба да изчака след празниците/ до новата година/ но той не ме послуша. Каза и да отложа, какво толкова ще се случи до тогава?! В началото на новата година ми се обади и ми казва: кмета не бил казал така ,шефката си измисля за да назначи неин човек на мястото ми. Искам да я съдим! Отговарям му:видя ли какво имаше да се случи! Сега вече не можеш да я съдиш,защото ти напусна доброволно. Ако те уволни без причина ,можеш да подадеш жалба, че неправомерно си уволнен.Но ти сам се отказа от дългогодишната си работа.Не ме послуша във важният момент,сега ще изпиеш една студена вода. Дори да отидеш при някой колега в кантората му; да му платиш и той ще ти каже същото.Но ще ти вземе и такса:) Тогава той ме помоли ме да му стана мениджър. Отвърнах,че ако така ще ме  "слуша" постфактум, няма смисъл да му ставам мениджър:)    Но се съгласих  да му помагам с каквото мога.  Той е талантлив: композира ,пише текстове на английски език  и пее. Издаде книга с текстове някой от тях искат да ги закупят, западни продуценти.Таланта не вирее добре по нашите ширини! И да се появи го принуждават  да търси изяви навън. И не само заради парите по лошо е отношението с което се сблъскват.Но българите сме емоционални и когато е важно да се проявят задръжки като в по горния случай нямаме тренинг. Дори не разбираме какво ни се казва, защото не сме научени да действаме задържащо. Чак когато изтървем "птиченцето", схващаме колко деструктивни са били емоциите и колко градивни са понякога задръжките.Поне в работа, задръжките често са градивни за да устоиш на някой простотии.Зависи в каква среда ще попаднете. Понякога задръжката е  да откажеш нещо, дори ако ти обещават добра печалба. Въпрос на преценка за отделните ситуации.Но като цяло съм съгласна, че крайните задръжки могат да бъдат и вредни.Спомням си един наш преподавател ,англичанин със синя кръв стоеше също като статуя. Чудех се този човек жив ли е?! Но си спомних ,че влезна в залата. Преди да седне и да замръзне неподвижно си беше съвсем истински.Няма да повярвате но гипсът е по "жив" от него. Неподвижен. Добре,че не спира да диша ще се наложи да го връщаме към живот ! Според мен толкова сдържаност е излишна. Може би вредно! Трябва да диша свободно да се движи.        Не ме плаши подобна компания.И сред възпитани хора мога да се впиша и сред по неглижирани. Аз също на моменти мога да бъда  по сдържана.Но сред колеги и приятели се отпускам.Същият преподавател след време ,когато си вземахме довиждане ми изрецитира толкова добри пожелания ,че аз се разстроих ,дето минах само с едно Good Bay! Толкова благопожелания не съм чувала и на рожденият си ден:) Мислех си дълго след това: какво ли трябваше и аз да пожелая на човека за довиждане?!   Сигурно е помисли ,че не съм достатъчно възпитана.Може би трябваше да му пожелая, повишение или не знам какво:)))) добър живот! Но си мисля също, колко по добър ще е този живот който ще му  пожелая?! Той преподава в Кеймбридж ,живее в Англия и с аристократично потекло.Пожелавам на вас които сте отделили време да четете блога ми, този по добър живот да е толкова, че да няма на къде повече да се пожелае!  

Мони Бонева  

живеят най-дълго от всички европейци, въпреки, че не са с най-висок жизнен стандарт. Те са втори по дълголетие в света след след японците, а японците са по-сдържани от англичаните.

О да, японците са дисциплинирана и трудолюбива нация! За тях достойнство и чест са най-важните човешки качества. Япония е остров населен предимно от порядъчни хора. Ако търсите такива хора по света ,там е мястото където ще ги откриете! Но разбира се, това има и негативна страна.Японците трудно понасят провала и си правят харакири.В живота никой, през никоя епоха не може да бъде безпогрешен и идеален във всичко! По важното е да преодоляваш препятствията изпречили ти се на пътя, отколкото най-малката грешка да я приемаш фатално.